Нотариални са производствата, по реда на които се извършват:

1. Правни сделки с нотариални актове;
2. Удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;
3. Нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;
4. Приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа;
5. Вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон;
6. Даване на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2 от ГПК;
7. Издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести;
8. Извършване на други нотариални действия, предвидени в закон.

С договора за покупко-продажба на недвижими имот продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на конкретния имот срещу цена, която купувачът се задължава да му плати (договорът за продажба е регламентиран от чл. 183 от ЗЗД; съответно - при търговска продажба се прилага чл. 318 от ТЗ). Съгласно чл. 18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

Необходими документи:

1. Проект на нотариален акт за покупко-продажба на недвижимия имот, ако нотариалният акт не се изготвя от самия нотариус (чл. 578, ал. 1 от ГПК);
2. Пълномощно в изискуемата от закона форма, ако някоя от страните се представлява от пълномощник. Освен пълномощното се представят и декларациите от продавача по чл. 264, ал. 1 от ДОПК в 2 екземпляра и декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал.8 от ЗННД. Те трябва да са с нотариална заверка на подписите за годината, през която се осъществява сделката;
3. Документи, удостоверяващи правото на собственост на продавача;
4. Удостоверение за данъчна оценка на имота – предмет на продажба, в което е удостоверено липсата на непогасени данъчни задължения за имота;
5. Декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски по чл. чл. 264, ал. 1 от ДОПК - по 2 броя за всеки продавач;
6. Скица на недвижимия имот. След одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, се изискват скици от кадастралната карта и схеми на самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура или скици-проекти в случаите на чл. 52, ал. 1, издадени от АГКК (чл. 49б от ЗКИР), а не от съответните технически служби на общината по местонахождението на имота;
7. Декларация за гражданство и гражданско състояние, съгласно чл. 25, ал. 8 от ЗННД, по образец, утвърден от министъра на правосъдието;
8. Декларация по ЗМИП за произход на средствата за покупка на имота – предмет на сделка;
9. Ако предмет на сделката е идеална част от съсобствен имот - съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение (чл. 33 от Закон за собствеността);
10. Вносни бележки за платен местен данък за възмездно придобиване на имущество и такса за вписване на акта в Агенцията по вписвания.

Данъци и такси:

1. Местен данък за възмездно продобиване на имущество. Заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот по сметка на общината по местонахождението на недвижимия имот. Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител. Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят. Недвижимите имоти се оценяват по уговорената цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. Данъкът е в размер от 0,1 до 3 % върху оценката на прехвърляното имущество, като конкретния му размер се определя от съответния Общински съвет.
2. Нотариални такси:
База за определяне на таксата е по-високата стойност между уговорената продажна цена и данъчната оценка на имота. Конкретният й размер се определя въз основа на Тарифа за нотариалните такси към ЗННД.
3. Такса за вписване към Агенцията по вписванията:
База за определяне на таксата е по-високата стойност между уговорената продажна цена и данъчната оценка на имота. Таксата е в размер 0,1 %, но не по-малко от 5,11€ от визираната по-горе стойност.

С договор за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно недвижим имот на дарения, който го приема. Предмет на дарението е недвижим имот или ограничено вещно право върху такъв имот. Съгласно чл. 18 от ЗЗД, договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти се извършват с нотариален акт.

Необходими документи:

1. Проект на нотариален акт за дарение на недвижим имот, ако нотариалният акт не се изготвя от самия нотариус (чл. 578, ал. 1 от ГПК);
2. Документи, удостоверяващи правото на собственост на дарителя.
3. Пълномощно, ако някоя от страните се представлява от пълномощник. Освен пълномощното се представят и декларациите от дарителя по чл. 264, ал. 1 от ДОПК в 2 екземпляра и декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННД. Те трябва да са с нотариална заверка на подписите за годината, през която се осъществява сделката;
4. Удостоверение за данъчна оценка на имота - предмет на дарение, в което е удостоверено липсата на непогасени данъчни задължения за имота;
5. Писмена декларация на дарителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски по чл. чл. 264, ал. 1 от ДОПК;
6. Скица на недвижимия имот. След одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, се изискват скици от кадастралната карта и схеми на самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура или скици-проекти в случаите на чл. 52, ал. 1, издадени от АКГГ, а не от съответните технически служби на общината по местонахождението на имота;
7. Декларация за гражданство и гражданско състояние, съгласно чл. 25, ал. 8 от ЗННД, по образец, утвърден от министъра на правосъдието;
8. Вносна бележка за платен местен данък, в случай, че такъв се дължи.

Данъци и такси:

1. Местен данък за безвъзмездно продобиване на имущество се дължи само в определени случаи. Данък не се дължи при извършване на дарение между лица, които са роднини по права линия (родители, деца, внуци) и между съпрузи. Недвижимите имоти – предмет на дарението се оценяват по данъчната им оценка, съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. Размер на данъка: - от 0,4 до 0,8 % - при дарение между братя и сестри и техните деца; - от 3,3 до 6,6 % - при дарение между лица извън горепосочените. Конкретният размер се определя от съответния Общински съвет по местонахождение на имота.
2. Нотариални такси:
База за определяне на таксата е данъчната оценка на недвижимия имот. Конкретният размер на таксата при дарение на недвижим имот се определя въз основа на Тарифата за нотариалните такси към ЗННД.
3. Такса за вписване към Агенцията по вписванията: 0,1 % върху материалния интерес, но не по-малко от 5,11€.

С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права, а правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава (чл. 222 и чл. 223 от ЗЗД).
Съгласно чл. 18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

Необходими документи:

1. Проект на нотариален акт за замяна на недвижим имот, ако нотариалният акт не се изготвя от самия нотариус (чл. 578, ал. 1 от ГПК);
2. Документи, удостоверяващи правото на собственост и на двете страни;
3. Пълномощно в изискуемата от закона форма, ако някоя от страните се представлява от пълномощник. Освен пълномощното се представят и декларациите от продавача по чл. 264, ал. 1 от ДОПК в 2 екземпляра и декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Те трябва да са с нотариална заверка на подписите за годината, през която се осъществява сделката;
4. Удостоверение за данъчна оценка на имота/ите – предмет на замяната, в което е удостоверено липсата на непогасени данъчни задължения за имота. Ако предмет на замяната от едната страна е МПС, следва да се представи удостоверение за застрахователната му стойност. Ако предмет на замяната от едната страна е движима вещ, следва да се представи фактура за придобиването й.
5. Писмена декларация от заменителите, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски по чл. чл. 264, ал. 1 от ДОПК - по 2 броя за всеки от тях.
6. Скица на недвижимия имот. След одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, се изискват скици от кадастралната карта и схеми на самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура или скици-проекти в случаите на чл. 52, ал. 1, издадени от АГКК, а не от съответните технически служби на общината по местонахождението на имота;
7. Декларация за гражданство и гражданско състояние, съгласно чл. 25, ал. 8 от ЗННД, по образец, утвърден от министъра на правосъдието;
8. Вносна бележка за платен местен данък за възмездно придобиване на имущество.

Данъци и такси:

1. Местен данък за възмездно придобиване на имущество. Заплаща се при изповядването на сделката пред нотариуса в общината по местонахождението на недвижимия имот, който е с по-висока стойност. В случай, че предмет на замяна от едната страна не е недвижим имот - местният данък се заплаща по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Основа за определяне на местния данък е имуществото с по-висока стойност, което е предмет на замяната. Данъкът се определя въз основа на оценката на имуществото в левове към момента на замяната. Недвижимите имоти се оценяват по уговорената цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, а за другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 от ЗМДТ (чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗМДТ). Данъкът е в размер от 0,1 до 3 % върху оценката на визираното по-горе имущество (чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ), като конкретния му размер се определя от съответния Общински съвет.
2. Нотариални такси:
База за определяне на таксата е имуществото с по-висока стойност. Конкретният размер на таксата при замяна се определя въз основа на Тарифа за нотариалните такси към ЗННД.
3. Такса за вписване към Агенцията по вписванията: 0,1 % върху материалния интерес, но не по-малко от 5,11€.

Договор, по силата на който едно лице прехвърля правото на собственост върху притежаван от него имот на друго лице, което се задължава да издържа и гледа прехвърлителя, обикновено до смъртта му. Тези договори нямат конкретна правна регламентация, но по силата на чл. 9 от ЗЗД са допустими (ненаименувани алеаторни договори).

Необходими документи, данъци и такси: като при продажба на недвижим имот.

В зависимост от конкретния случай, се изискват и допълнителни документи.

Договор, по силата на който едно лице може да използва чужда вещ според нейното предназначение и/или да получава добиви от вещта, без да има право да я променя съществено. Това ограничено вещно право (за разлика от другите ограничени вещни права) е лично (чл. 56, ал. 2 от ЗС) и не може да се наследява, както и ползвателят не може да отчуждава това право или да го преотстъпва на трети лица.

При учредяване правото на ползване върху недвижими имоти се спазва предвидената в чл. 18 от ЗЗД нотариална форма. Най-често право на ползване се учредява върху недвижим имот, който е предмет на прехвърлителна сделка (продажба, дарение) - в полза на прехвърлителя. Т.е. прехвърлителят или прехвърлителите на определен недвижим имот прехвърлят имота, но си запазват правото на ползване върху него до края на живота си или за определен срок. По този начин продавачът/дарителят като бивши собственици си гарантират ползването на имота пожизнено или за определен срок.

Необходими документи, данъци и такси: В зависимост от конкретния случай.

Делба на съсобственост, освен по съдебен ред, може да се извърши и на доброволен принцип, т. е. чрез постигане на взаимно съгласие между съделителите, материализирано в Договор за доброволна делба (на наследство, на недвижим имот, на земеделски земи и пр). Доброволната делба е уредена в Закона за наследството, като правилата описани там се прилагат и за другите случаи на съсобственост извън наследяване.

Вещта, която се разделя (предмета на делбата) може да бъде поделяема или неподеляема. Поделяеми са вещите, които могат да се разделят на реални равностойни дялове (части), равни на броя на съделителите, които могат да се ползват самостоятелно. Неподеляеми са тези вещи, които не могат реално да бъдат разделени без да загубят значителна част от стойността си. Неподеляеми са и тези недвижими урегулирани поземлени имоти, за които законът предвижда да не могат да се делят реално, тъй като след разделянето новите имоти няма да отговорят на изискванията, а именно:

- чл. 19 във връзка с чл. 200 от ЗУТ - за обособяване на самостоятелен УПИ са необходими: в градовете - най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност; в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места - най-малко 16 м. лице и 500 кв. м. повърхност; във вилните зони - най-малко 18 м. лице и 600 кв. м. повърхност; в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен - най-малко 16 м. лице и 500 кв. м. повърхност, а при специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици - най-малко 14 м. лице и 300 кв. м. повърхност; в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен - най-малко 12 м. лице и 250 кв. м повърхност. Новообразуваните имоти трябва да имат осигурен достъп - чрез път или с пътен подход.

- чл. 72 от Закона за наследството във връзка с чл. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за обособяване на самостоятелни земеделски имоти са необходими: за нивите най-малко 3 декара, за ливадите най-малко 2 декара, за лозята и овощните градини най-малко 1 декар. Тези ограничения не важат само тогава, когато с решение на поземлената комисия е възстановен земеделски имот с по-малка площ. Такъв имот може да бъде поставен в самостоятелен дял, въпреки че е под посочените параметри, тъй като така е възстановен и представлява самостоятелен имот.

- чл. 202 от ЗУТ - обособените при делбата части трябва да отговарят на одобрените инвестиционни проекти, за което се издава удостоверение от общината. Трябва да са спазени изискванията на чл. 40 от ЗУТ за „жилище".

- чл. 203 от ЗУТ - делба се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи, за което се одобряват съответните инвестиционни проекти.

Ако вещта не може да се раздели реално, договорът за доброволната делба се осъществява по правилата на извънсъдебна спогодба уредени в чл. 365-367 от ЗЗД, като съделителите уговарят кой ще получи вещта и кой ще получи изравняване в пари на своя дял и точно на каква стойност, като всичко това се посочва в спогодбата.

Законът не допуска при никакви обстоятелства общите части в една етажна собственост да се делят - чл. 38, ал. 3 от ЗС. Не може да се дели и съсобствен терен на сграда - етажна собственост. Не се допуска също така да се разделят например апартамент и прилежащото му мазе или таван, които нямат самостоятелен статут. Разпоредителни сделки с такива помещения са нищожни, тъй като имат невъзможен предмет. Например мазета, дори и преустроени за живеене не придобиват статут на самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като не отговарят на законовите изисквания за жилище (съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУТ жилищата се изграждат в надземните етажи на жилищната сграда.) Все пак ако мазе или таван се придобива от лице, което има друг обект в сградата (входа), е възможно да придобие съответното сервизно помещение.

В договора се описва подробно всеки един от съделителите, какъв дял ще получи, на каква стойност, как се уравняват дяловете и пр.

Необходими документи, данъци и такси: В зависимост от конкретния случай.

Правото на строеж е ограничено вещно право, по силата на което едно лице може да построи сграда (или на самостоятелни обекти в нея) върху чужда земя - урегулиран поземлен имот (УПИ) и да стане изключителен собственик на сградата или на самостоятелни обекти в нея. В по-честия случай, такова право се учредява на строител или инвеститор преди започването на самия строеж, като собственика е възможно да си запаси право на строеж за определени обекти. Титулярът на правото на строеж в последствие става притежател на построения обект и може да го ползва и да се разпорежда с него. Правото на строеж може да се учреди само за построяване на самостоятелен обект.

Учредяване право на строеж от съсобственици

Чл. 183 от ЗУТ разглежда две съществени и често срещани хипотези на учредяване право на строеж:

- когато един (или повече) от съсобствениците на парцел иска да строи в него. При тази хипотеза, независимо дали става въпрос за построяване на нов обект или пристрояване/надстрояване на съществуващи постройки, желаещите да извършат строителните действия съсобственици следва да сключат договор в нотариална форма с всички останали съсобственици.

- когато се осъществява надстрояване или пристрояване в сграда етажна собственост. При тази хипотеза желаещите да надстрояват или пристрояват сградата в етажна собственост следва да сключат договор в нотариална форма със собственика на земята, а останалите собственици в етажната собственост дават само декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите. Такава декларация следва да подпишат всички в етажната собственост.

Специфичен е случая на учредяване вещно право на строеж съгласно чл. 193 от ЗУТ. Той разглежда изграждане на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти. При тази хипотеза правото на строеж се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите, а когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината.

Необходими документи, данъци и такси: В зависимост от конкретния случай.

Чрез ипотеката се обезпечава изпълнението на едно задължение с недвижим имот, от чиято стойност при неизпълнение кредиторът ще се удовлетвори по предпочитание по реда на чл. 136 от ЗЗД, тоест тя е реално вещно обезпечение (чл. 149, ал. 1 от ЗЗД). Като обезпечение ипотеката е акцесорно правоотношение: ипотеката следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасява, ако то се погаси (чл. 150, ал. 1 от ЗЗД). Чрез ипотека се обезпечава преди всичко парично вземане, в случай, че вземането не е парично в нотариалния акт трябва да се посочи неговата стойност (в акта се посочват освен останалите реквизити и обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично - чл. 167, ал. 2 от ЗЗД in fine). Ипотека може да се учреди за обезпечаване както на свое, така и на чуждо вземане, но за имот, собственост на лицето, което я учредява (чл. 149, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД). Според чл. 166, ал. 1 от ЗЗД договорната ипотека се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор. Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт.

Необходими документи:

1. Проект на нотариален акт за учредяване на ипотека, ако нотариалният акт не се изготвя от самия нотариус;
2. Документи, удостоверяващи правото на собственост на собственика на ипотекирания недвижим имот;
3. Пълномощно, ако някоя от страните се представлява от пълномощник. Пълномощното следва да бъде с нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя и съдържанието, извършени едновременно (чл. 37 от ЗЗД).
4. Договорът, който поражда вземането на кредитора, което се обезпечава чрез сключването на договорната ипотека;
5. Писмена декларация на собственика на ипотекирания имот, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски по чл. чл. 264, ал. 1 от ДОПК;
6. Скица на недвижимия имот. След одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, се изискват скици от кадастралната карта и схеми на самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура или скици-проекти в случаите на чл. 52, ал. 1, издадени от АКГГ, а не от съответните технически служби на общината по местонахождението на имота;
7. Декларация за гражданство и гражданско състояние, съгласно чл. 25, ал. 8 от ЗННД, по образец, утвърден от министъра на правосъдието;
8. Удостоверение за данъчна оценка на имота, който ще бъде ипотекиран, в което е удостоверено липсата на непогасени данъчни задължения за имота.

Такси:

1. Нотариална такса:
База за определяне на таксата е сумата, посочена в нотариалния акт, за чието обезпечение се сключва договорната ипотека. Конкретният размер на таксата се определя въз основа на Тарифа за нотариалните такси към ЗННД.
2. Такса за вписване към Агенцията по вписванията: 0,1 % върху материалния интерес (сумата, посочена в нотариалния акт, за чието обезпечение се сключва договорната ипотека), но не по-малко от 5,11€.

При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582-585 от ГПК.

Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. При удостоверяване съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа. След удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в специална книга. След удостоверяването частните документи се връщат на лицата, които са ги представили.

Съгласно чл. 589 от ГПК всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да бъде удостоверена датата на неговото представяне пред нотариуса или неговото съдържание.

При едновременно удостоверяване на подписите и съдържанието на документ молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл. 589, ал. 2 и 3 от ГПК. След удостоверяването на подписа и съдържанието единият екземпляр се подрежда в специална книга, а другите се предават на молителя.

Нотариални такси: Конкретният размер на таксата се определя въз основа на Тарифа за нотариалните такси към ЗННД, зависимост от това дали документът е едностранно изявление или договор, дали документът е със или без материален интерес, както и в зависимост от това дали документът подлежи на вписване.

Съгласно чл. 591 от ГПК при удостоверяване верността на препис от представени на нотариуса документи той е длъжен да сравни преписа с първообраза и да отрази в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът, а също така дали преписът е снет от оригиналния документ или от друг препис и дали не е имало в тях зачерквания, добавки, поправки и други особености.

В случая по се прилагат съответно чл. 589, ал. 1 и чл. 590 от ГПК.

Платимата такса за удостоверяване верността на преписи и извлечения от документи и книжа за първата страница от оригиналния документ е 1,53€ без ДДС, а за всяка следваща страница е 1,02€ без ДДС.

За връчване на нотариална покана молителят трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва върху всеки от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което поканата произхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса. По същия ред чрез нотариуса се извършват всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения.

При удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. За съставяне на констативния протокол се прилага чл. 580 от ГПК, доколкото няма особени правила. Констативният протокол се съставя в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса. Единият от екземплярите се подрежда в специална книга, а другият се предава на молителя, таксуван като препис.

При приемане за съхраняване от нотариуса на документи и книжа се съставя приемателен протокол в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса. Единият екземпляр се завежда в специален регистър, а другият се предава на молителя, таксуван като препис.

За връщане на предадените за съхранение документи и книжа се съставя предавателен протокол, който се подписва от молителя, съответно от неговите наследници или от специален пълномощник. Протоколът се завежда в регистъра.

Завещанието бива нотариално и саморъчно (чл. 23 ЗН).

Нотариално завещание

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели (чл. 24 ЗН). Завещателят сам изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва така, както е изявена. Нотариусът прочита на глас завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите и отбелязва изпълнението на тези формални действия в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. В противен случай цялото завещание ще бъде нищожно. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса в този ред. За съставяне на нотариалното завещание се прилагат разпоредбите на чл. 578 ГПК. Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва това негово изявление преди прочитането на завещанието.

Саморъчно завещание

Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател. То трябва да съдържа датата, на която съставено, и да е подписано от завещателя (чл. 25 ЗН). Важно условие за действителността на завещанието е, че подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания и след датата. Саморъчното завещание може да се пази от самия завещател или да бъде предадено за пазене на нотариус или на трето лице.

Когато се дава за пазене на нотариус, завещанието се предава в затворен плик. Нотариусът съставя протокол за това върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. След това завещанието се завежда в специален регистър. Това е регистърът за записване предаването за пазене, връщането и обявяването на саморъчните завещания, както и приемането и връщането на предадени за съхранение документи и книжа по чл. 4 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.

Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариус, може да бъде взето обратно само лично от завещателя (чл. 26 ЗН). За връщане на завещанието се прави бележка в посочения по-горе регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.

При предаване на саморъчно завещание за пазене на трето лице (чл. 27 ЗН), това лице е задължено веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването на завещанието от нотариус. С оглед на това всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.

Обявяването става като нотариусът съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се прилага хартията, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица. В случаите, когато завещанието е било предадено за пазене на нотариус, тези разпоредби се изпълняват от самия него.

С договора за покупко-продажба на МПС продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на моторно превозно средство срещу цена, която купувачът се задължава да му плати (чл. 183 от ЗЗД). Договорът е двустранен, възмезден, комулативен, консенсуален договор.

Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като подписите на страните по сделката трябва да бъдат нотариално заверени в хипотезите, при които се прехвърля собствеността на: регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 куб. см (чл. 144, ал. 2 от ЗДвП).

Необходими документи:

1. Договор за покупко-продажба на МПС (той трябва да отговаря на изискванията на чл. 183 и сл. от ЗЗД; чл. 318 и сл. от ТЗ). Договорът може да бъде представен от страните или самият нотариус да го изготви. В него трябва да бъдат изброени всички данни (вид МПС, модел, марка, номер на двигател и рамата, регистрационен номер; цвят), индивидуализиращи моторното превозно средство.
2. Свидетелство за регистрация на МПС;
3. Декларации за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННД – за продавачите физически лица;
4. Декларация на продавача по чл. 264, ал. 2 от ДОПК;
5. Платежен документ или удостоверение за платен данък върху превозните средства по чл. 55 от ЗМДТ, издаден или заверен от общинската администрация;
6. Удостоверение за застрахователната стойност на МПС за съответната година;
7. Документ за платен местен данък по чл. 44 от ЗМДТ.
8. Пълномощно (ако някоя от страните се представлява от пълномощник; пълномощното и декларациите трябва да са с нотариална заверка на подписите).

Данъци и такси:

1. Местен данък за придобиване на МПС по възмезден начин по чл. 44 от ЗМДТ в размер, определен с Решение на съответния Общински съвет върху сумата, посочена в Удостоверението за застрахователна стойност на МПС. Местният данък се плаща по принцип от приобретателя, но страните могат да уговорят и нещо различно. Данъкът се заплаща в общината по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице (чл. 49 от ЗМДТ). Данъкът се определя в размер от 0,1 до 3 % върху оценката на прехвърляното имущество (чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ).
2. Нотариалната такса се определя на база по-високата стойност между застрахователната стойност на МПС и договорената продажна цена (чл. 97, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗННД). Размерът на таксата се изчислява според Тарифа за нотариалните такси към ЗННД.

Когато се явявате пред Нотариус за каквото й да било действие, задължително трябва да носите валиден документ за самоличност. При извършване на сделки с недвижими имоти или МПС всички документи се представят в оригинал.

Процедурата за покупко-продажба на недвижим имот, в който купувачът заплаща част или цялата покупна цена с банков кредит е следната:

1. Първа стъпка: подписва се нотариален акт за покупко-продажба, с който купувачът придобива имота.

В този нотариален акт е отбелязано, че част или цялата цена за продавания имот ще му бъде изплатена от купувача чрез целеви /за покупката на конкретния имот/ банков кредит, който определена банка се е задължила да му предсостави. Стандартните условия за плащане на цената, който се финансира чрез банков кредит са: вписване на нотариалния акт за покупко-продажба в Служба по вписванията при Агенцията по вписванията; вписване в Служба по вписванията при Агенцията по вписванията на първа по ред ипотека върху имота, описан в нотариален акт, обезпечаваща вземанията на банката по договора за кредит и представяне от страна на кредитополучателя или купувача по този договор в банката-кредитор на удостоверение от Служба по вписванията при Агенцията по вписванията, от което да е видно, че ипотеката в полза на банката е първа по ред, и че десет години назад, за имота няма други вещни тежести, възбрани и/или каквито и да е противопоставими на банката права на трети лица.

2. Втора стъпка: подписва се нотариален акт за учредяване на договорна ипотека или молба за вписване на законна ипотека.

Нотариалният акт за договорна ипотека се подписва от упълномощен представител на банката, от кредитополучателите по договора за кредит, от новите собственици на имота и от солидарни длъжници или съкредитополучатели по договора за кредит, ако има такива. В случай, че ипотеката е законна, молбата за вписването й се подписва единствено от упълномощен представител на банката – кредитор.

Учредяването на ипотеката става в един и същи ден, непосредствено след подписването на нотариалния акт за продажба.

Материален интерес е номиналната стойност на сумата, посочена в документ, подлежащ на нотариално удостоверяване.

Документи с материален интерес са: нотариалните актове, молбите за вписване или заличаване на ипотеки, договори за наем, договори за заем, договори за продажба, включително на МПС, предприятие или други вещи, записи на заповед и разписки, договори, протоколи и др.

Материалният интерес, посочен в документа, подлежащ на нотариално удаставеряване, служи за определяне на нотариалната такса, съгласно Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Особени случаи:

При определяне на размера на материалния интерес на нотариален акт (за покупко – продажба и за дарение на недвижим имот) се взимат предвид и данъчната оценка, и продажната цена. В този случай материалният интерес е равен на по-високата от двете суми (данъчната оценка или продажната цена).

При нотариални актове за замяна материалният интерес е в размер на стойността на по-скъпия имот.
При делба на недвижими имоти – стойността на всички дялове.
При учредяване и заличаване на ипотека материалният интерес е в размер на отпуснатия заем или кредит.
При възмездни сделки с моторно превозно средство – по-високата от стойностите на застрахователната оценка и уговорената цена.
При сделки с търговско предприятие - балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие.
При сделки, които имат за предмет парично вземане - номиналната стойност на вземането, а при сделка с периодични плащания - общата сума на плащанията за целия срок, а ако такъв не е посочен - за 3 години.

Обща характеристика

Чрез ипотеката се обезпечава изпълнението на едно задължение с недвижим имот, от чиято стойност при неизпълнение кредиторът ще се удовлетвори по предпочитание по реда на чл. 136 от ЗЗД, тоест тя е реално вещно обезпечение (чл. 149, ал. 1 от ЗЗД). Като обезпечение ипотеката е акцесорно правоотношение: ипотеката следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасява, ако то се погаси (чл. 150, ал. 1 от ЗЗД). Ипотека може да се учреди за обезпечаване както на свое, така и на чуждо вземане, но за имот, собственост на лицето, което я учредява (чл. 149, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД). Ипотеката следва имота и при прехвърлянето му не се погасява. Ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона. Тя може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума.

Ипотеките биват два вида – законни и договорни.

Договорна ипотека

Договорната ипотека представлява договор в нотариална форма между кредитора и ипетекарния длъжник - собственик на имота служещ за обезпечение на личен или чужд дълг. В нотариалния акт се посочват основанието, от което произтича вземането на кредитора, сумата, за която се учредява ипотеката, падежът и лихвите на вземането.

Законна ипотека

Законната ипотека се учредява в точно определени от закона случаи, не въз основа на нотариален акт, а въз основа на предвиден от закона акт (съдебно решение, договор за банков кредит, административен акт за отчуждаване на недвижим имот и др.). В практиката най-често се учредява законна ипотека в полза на банките върху недвижимите имоти и вещните права върху тях, придобити изцяло или частично чрез ползване на банков кредит (на основание чл. 60, ал. 4 от ЗКИ, във връзка с чл. 166 от ЗЗД). Законната ипотека се вписва в имотния регистър с нотариално заверена молба на кредитора, придружена с акта, въз основа на който се иска вписването.

В случаите на финансиране на покупката на имот с банков кредит се вписва законна ипотека ако кредитът е равен или е по-малък от размера на продажната цена. Ако кредитът е по-голям от продажната цена, трябва да бъде учредена договорна ипотека.

Законна ипотека се учредява и в следните случаи:

1. в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и

2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.

Тъй като законната ипотека е едностранно изявление (подписва се само от едната страна- заемодателя), нотариалните такси за заверката на законна ипотека са по-ниски от тези за договорна ипотека. Таксите за вписване на Агенцията по вписвания са еднакви и за двата вида ипотеки.

Нотариалната заверка на пълномощно за разпореждане с имот включва заверка на подписа на лицето и заверка на съдържание на документа.

Задължително към пълномощното трябва да са приложени и нотариално заверени Декларация по чл.264, ал.1, ДОПК и Декларация по чл.25 от ЗННД.

Пълномощното за продажба на имот е изрично: трябва подробно да е описан имота като местонахождение, квадратура, трябва да са описани прилежащите към него мазе или таван, идеални части от общите части на сградата, от правото на строеж или от дворното място.

Трябва да посочите дали упълномощеният има право да договаря условията по нотариалния акт, дали има право да получи продажната цена и т.н.

Ако човекът, когото упълномощавате, е съсобственик на имота или ще се явява като пълномощник и на трети лица, в пълномощното трябва изрично да се добави, че същият има право да договаря сам със себе си като пълномощник или като съсобственик.

Пълномощното е документ, който се подписва само от страната, която го издава, тоест упълномощеният не поема задължение да свърши възложеното. За да уредите тези отношение Ви е необходим допълнителен договор, подписан от двете страни.

Заверката на документи в чужбина може да стане по два начина:

Първият е да заверите документите при българския консул. За българския консул важат същите правила като за заверки при български нотариус.

Ако това ви е невъзможно, следва да заверите документа пред съответния нотариус в съответната страна. На заверката на нотариуса трябва да е отбелязана датата, на която е заверен документа и дали е заверен подпис или съдържание или и двете.

Ако страната е членка на Хагската конвенция, след заверката на нотариуса се поставя АПОСТИЛ. Апостилът представлява щемпел, който може да бъде поставен от надлежен орган на страната, в която практикува нотариусът и следва да бъде прикрепен неразделно с документа, който заверявате. Това означава да има скрепяващи печати между двата документа.

Апостил за заверен от чужд нотариус документ не може да бъде поставен в България. След нотариалната заверка и поставянето на апостила следва да изпратите документите в оригинал в България, където се превеждат.

Ако страната не е членка на Хагската конвенция заверката се извършва съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. В случая процедурата е следната: първо се заверява от нотариуса в чужбина, след което се слага печат от надлежния отговорен орган в тази страна (например Министерство на Вътрешните Работи или Министерство на правосъдието). Следва заверка от българското консулство в тази страна. След тази заверка документът се изпраща в оригинал в България, където се превежда и се слага печат на Министерство на Външните Работи, отдел „Консулски”.